Събудих се от познат шум. Жена ми пак трошеше чинии в кухнята.
Станах, избръснах се, хвърлих си един душ. Познатият шум продължаваше.
Влязох в кухнята, налях си кафе, запалих си цигара и попитах защо баш сега — в период на криза, инфлация, скъпотия и балкански конфликти трябва да се унищожава семейният инвентар. Всъщност нищо такова не попитах — само погледнах жена си. Женени сме от двайсет години и вече се разбираме само с поглед, думите са напълно излишни.
Тя също ме погледна. Впрочем, преди това прасна още една чиния в мивката и чак тогава ме погледна. В очите й прочетох следното: